Ковид-19 повлия на обществото по много и различни начини.
От една страна, мерките предприети от националните правителства и света като цяло, по същество вкараха обществото в режим на функциониране непознат в живота на голяма част от нас.
Неща, които много хора изобщо не биха допуснали за възможни в ежедневието си, станаха не просто факт, а норма. Домът се превърна в място за работа. Нещо толкова просто като излизането навън стана обект на правила и регулации. Семействата и партньорите започнаха да прекарват почти цялото си време заедно (с всички плюсове и минуси за междуличностните им отношения). Темата за смъртта и умирането се превърна в централен фокус на вниманието ни. Всеки кихащ или кашлящ непознат на улицата се превърна в смъртна заплаха. Един от най-базовите биологични аспекти на съществуването ни – дишането – се превърна в обект на регулации с повсеместното въвеждане на изискване за носене на маски.
Но оставяйки настрана външното изражение на последиците от Ковид-19, ако прочетем „между редовете“това което се случи, ще открием неща, процеси и нагласи в обществото, които по никакъв начин не са нови, а отдавна съществуващи. Съществуващи, но замаскирани – или притъпени съзнателно или несъзнателно игнорирани. Голяма част от нещата, които (ако бъдем честни) открихме за себе си като общество от гледна точка на социалния ред, нормите на общуване и взаимоотношенията ни с околните, се оказаха не особено приятни.
Изложените по-долу размисли и наблюдения са от по отношение най-вече на това, което може да бъде наречено „западен модел на общество“, с неговите основополагащи ценности и парадигма, които са едновременно резултат от, но и причина за начина, по който западните общества преживяват и реагират на обстоятелствата свързани с Ковид-19.
Общества основани на фалш и принципи „на хартия“
От десетилетия западната цивилизация на спира да се гордее с претенциите си за спазване на фундаментални човешки права. Принципи като демокрация, солидарност, толерантност към различията са неразделна част от начина, по който Западът вижда сам себе си и имидж който натрапчиво проектира към всички други култури и нации. Не говорим само за претенциите на дадена нация/държава в нейната цялост. Средностатистическият човек искрено си вярва (и убеждава сам себе си), че е носител на тези ценности. В мненията си той би подкрепил военни действия за отхвърляне на някой „диктатор“ в страна на другия край на планетата за да „позволи достойно и свободно съществуване на местното население“ например. Той уважава правото на лично мнение, на свободно изразяване и т.н. …. поне на думи.
Така ли е обаче наистина? Истинският тест за нравствено-ценностната система на един индивид или общество е когато се озове в ситуация, в която (не)прилагането на тези принципи на практика има пряко отношение към собственото му съществуване и функциониране. Ако сме „против“ смъртното наказание например, дали бихме поддържали тази позиция спрямо убиец на наш роднина? Ако сме „за“ смъртното наказание, дали бихме го отстоявали, ако нашето дете се окаже със смъртна присъда?
Какво се случи в условията на Ковид-19?
- Солидарността се оказа мит
Всяка страна започна да се спасява поединично.
Допреди свободната търговия с лекарствени и предпазни средства изведнъж стана обект на ограничения. Вместо мерки насочени към улесняване на доставянето на продукти от първа необходимост към най-пострадалите региони, всички страни започнаха да се презапасяват. Беше изнесена информация за случай, при който 200 хил. маски поръчани от една западна страна, без наличие на каквото и да е правно нарушение, са били конфискувани в полза на друга такава единствено по усмотрение на последната, която просто решила, че има нужда от тези маски. Международни спогодби и регламенти в областта на международната търговия между страни претендиращи да функционират в условия на законов ред и правила се оказаха напълно пренебрегнати. В рамките дори на ЕС (замислен като по-тясно свързана общност от държави водени от общи принципи и интереси), имаше страни, от които не можеш да си поръчаш за доставка в друга държава нещо толкова просто като витамини.
- Толерантността се оказа мит
Хората се разделиха на вярващи и невярващи в съществуването на Ковид, на „за“ и „против“ мерките на правителствата, на уплашени до смърт и не толкова уплашени или дори откровени непукисти. И докато самото наличие на различни мнения и вярвания е напълно в реда на нещата, изведнъж се оказа, че едните отричат правото на другите. В междуличностните си общувания и в социалните мрежи, хората започнаха да са карат и мразят едни други, да осъждат противоположната позиция и да изискват от всички, които виждаха ситуацията по различен начин. Започнаха да настояват, че другите трябва да възприемат тяхната гледна точка, че трябва да реагират на ситуацията според техните виждания.
Типичен пример за това са маските. Оставяйки настрана въпроса дали и доколко маските са ефикасно средство срещу Ковид, толерантността с която парадираме, би следвало да ни накара да поемем отговорност единствено за собствения си избор и да оставим правото на другите да направят същото. Ако аз считам, че за мен е полезно да нося маска, всеки друг има правото да прецени, че за него не е полезно или дори вредно. Понятия като „правилно“ или „неправилно“ са неприложими към автентичната толерантност. Правото на един да диша през филтър, не е равносилно на това да отрича правото на друг да диша свободно. Същото започва да се наблюдава отскоро и във връзка с ваксините, където по различни начини (на този етап все още не със законова принуда) хората биват подтиквани да се ваксинират без личното им мнение относно ефикасността и безпоасността на ваксините да е от каквото и да е значение.
Общества парадиращи с толерантност към различни по-несъществени признаци като сексуална ориентация, етническа принадлежност и т.н, по най-безцеремонен начин отказаха толерантността към индивида да диша както сам сметне за добре с оглед собствените му виждания какво е здравословно, а може би в скоро време (във връзка с ваксините) – да може да избере какво да влива или не в собственото си тяло.
- Демократичните принципи се оказаха мит
Биологичното право и нужда да диша на средностатистическия човек се оказаха обект на административна диктатура от страна на правителства и чиновници, които (оставяйки настрана функционирането им като колективни органи) са просто индивиди ограничени от собствените си субективни виждания, страхове и пристрастия към една или друга гледна точка. И на тези индивиди, със сляпото и безкритчно приемане от масата от хора, бива позволено да се намесват в най-фундаментални биологични аспекти на съществуването ни.
