Макар теоретичните и практични съображения как да откажат навик да са нещо нормално за много хора, на предхождащия въпрос „Защо да се отказвам от навик?“, често не се отделя нужното внимание.
На пръв поглед, този въпрос може да изглежда несъществен. Ако помислим например за ползите от отказване на пушенето, поне една такава полза е очевидна – подобряването на здравословното състояние на пушача като резултат. Такъв най-често е случаят с навици възприемани като негативни и обикновено не ни е нужно да мислим много за да се убедим по отношение на тях.
Не такъв е случаят обаче, когато става въпрос за положителни или неутрални навици. Защо да се тормозим да отказваме първите вместо да ги възпитаваме? Защо бихме положили усилия да се освободим от вторите вместо да продължим да живеем с тях? Всъщност нужно ли е да търсим изобщо отговори на тези въпроси?
Вярвам, че е нужно. Защото каквито и избори да правим в живота си независимо дали осъзнати или неосъзнати, в тяхната основа винаги стои някакъв мотив. Колкото повече действаме от позиция на осъзната мотивация, сякаш толкова по-фокусирани и последователни сме в усилията за постигане на целите ни. В този смисъл, да имаме ясен мотив в ума си може да е от ключово значение за решимостта ни да се справим с някой навик.
Горните въпроси могат разбира се да имат множество отговори и много от тези отговори ще са често приложими единствено по отношение на конкретен навик.
Сякаш има обаче поне една фундаментална причина, поради която човек стремящ се към самоусъвършенстване трябва да е готов да скъса с повечето си, ако не с всички свои навици. Преди да стигнем до нея, нека да дадем дефиниция на понятието „навик“.
В настоящия контекст, навик означава модел на поведение или ментална нагласа, която се проявява автоматизирано. Макар някои навици да изглеждат като повтарящи се модели на „действие“, на някакво по-дълбоко ниво всички те сякаш са „реакции“. С други думи, те са повтарящ се начин на реагиране спрямо ситуации и обстоятелства, които биват възприемани като еднакви с такива, които сме преживявали в миналото.
Обърнете внимание на формулировката „биват възприемани като еднакви“ използвана по-горе (предполагаща субективна характеристика) вместо „са еднакви“ (означаваща действителна еднаквост). Самата природа на реалността и цялото ни преживяване, е че никога не може да съществува момент, който е точно същият като минал момент във всеки един свой детайл. Привичната реакция автоматично допуска „еднаквост“ на ситуацията, която никога не е налице. Разликите, колкото и да са малки, вече загатват защо привичните модели като форма на реагиране може би са фундаментално погрешни.
На първо място, поведение което е било подходящо в предишен случай, може да не е подходящо въобще или поне не най-подходящо поради леко различните детайли в цялостната ситуация днес.
Още повече връзката е двупосочна и самоподържаща се – от една страна действаме по същия начин, защото възприемаме привидно еднаква ситуация, а от друга страна самият повтарящ се модел на поведение сякаш ни убеждава още повече, че ситуациите наистина се еднакви.
Когато се озовем за пръв път в дадени обстоятелства, ние обикновено сме по-внимателни и съзнателни в реакцията си. С течение на времето развиваме чувство на познатост с тези привидно еднакви обстоятелства. Отпускаме се и действаме автоматизирано губейки остротата на осъзнаването, която е била налице при първия контакт.
В обобщение, привичните модели ни пречат да преживяваме ситуациите като нови, свежи и уникални, каквито те по своята същност са.
Дори да не беше такъв случаят и ситуациите да бяха фундаментално еднакви, действието по навик пак би съдържало недостатък от една конкретна гледна точка – реагирайки по повтарящ се начин, ние пропускаме възможността да сме креативни. Пропускаме възможността да изпробваме различни начини, различни подходи и различни решения. Губим чувството на предизвикателство и свежест в собственото си субективно преживяване на реалността.
Да бъдем свободни от навици означава да си позволим да видим по-голямата картина по по-цялостен начин. Защото всеки път, когато попаднете в ситуация и нямате предварително изработена реакция, ви остава само една възможност – да преминете през нея преживявайки я като за първи път.
