Въпреки, че всеки има различна идея „какво е щастие“, едва ли бихме могли да отречем факта, че без значение какво правим, то (осъзнато или подсъзнателно) се основава на мотива за постигане на повече и трайно щастие. Движени от този мотив се въвличаме в житейските си ситуации и взаимодействаме с други участници, които на свой ред са движени от тяхното собствено специфично търсене на щастие. И в края на краищата, колективните решения на едно общество или нация, също по един или друг начин отразяват нечия идея за щастие (дори когато става въпрос за диктатор, който се стреми да увеличи личната си власт повеждайки война срещу друга страна).
Идеята е не просто да подхождаме философски или чисто интелектуално към темата за щастието, а да бъдем прагматични. Сякаш все повече и повече, на лично и колективно ниво, сме все по-неуспешни в общото търсене, което всички имаме. Нашият личен стремеж към щастие сякаш влиза в противоречие със стремежа на другите. Като че ли тези стремежи са взаимоизключващи се и съперничещи един с друг. Постоянно се борим да си проправим път към щастието, но сякаш не успяваме. Дори хората притежаващи богатство, слава и власт, които могат по един или друг начин да наложат възгледите си върху другите, сякаш не са истински щастливи.
Защо е така? Защо щастието изглежда толкова недостижимо?
Може би неуспехът ни не се дължи на обстоятелствата или хората. Изглежда има нещо погрешно в основата на идеята ни за щастие, което подкопава усилията ни от самото начало.
Какво (не) е щастие?
Това, което е изложено в следващите редове, не е задължително нещо ново, нещо което ще чуете за пръв път. Започвайки обаче с някои основополагащи и до голяма степен подлежащи на проверка истини и позволявайки им да попият, може да получим насока къде допускаме съществена грешка.
– Щастието не е нещо солидно или конкретна характеристика, на който и да е предмет, обстоятелство или личност. То е вътрешно, психологическо или умствено състояние, което преживяваме.
Въпреки, че повечето хора биха се съгласили с горното разграничение, на практика по някакъв начин в живота сякаш търсим щастие в придобиване на вещи, привличане на хора и постигане на обстоятелства сякаш те притежават някакво неизменно качество свързано с щастието, което можем да задържим. Всички тези външни неща могат да бъдат стимули за преживяване на щастие, но сами по себе си не притежават такава характеристика.
Защо е важно това разграничение? Ако нагласата на ума ни към външните обекти е това, което преживяваме като щастие и умът ни постоянно преминава между различни настроения, мисли, фантазии и т.н., то не е възможно да бъдем трайно щастливи на базата на външни феномени защото не е възможно завинаги да фиксираме ума си върху който и да е обект с една и съща нагласа.
Без значение колко може да обичате вкуса на сладолед, не е възможно винаги да ви е под ръка в хладилника, но дори да го имате, то апетитът ви към него неминуемо ще се изчерпи. Това, което ви остава е да се насочите към друг обект на щастие.
Всичко в реалността ни, включително ние самите, е динамично и постоянно променящо се. Променят се физическите ни тела, личността ни, интересите ни, нещата, които харесваме и не харесваме, и всичко с което влизаме в контакт също се променя.
Ако и ние, които възприемаме даден външен обект и самият обект са променят постоянно, то дори да има момент, в който да си пасваме един с друг по идеален начин, момент на перфектно балансирано взаимодействие, то не е възможно да останем в този миг завинаги изпитвайки неизменно чувство на щастие. До каквото и да се докоснем, не можем да го задържим.
Една по-здравословна нагласа
Кой тогава е „постоянният“ елемент в живота ни? Коя е характеристиката, която е винаги налице в съществуването ни? Изглежда, че единствената постоянна величина е самата промяна. Ако наистина осъзнаем и приемем тази истина, можем да се откажем от безполезното преследване на „нещо“ (без значение какво), с погрешното убеждение, че то би ни направило и поддържало щастливи завинаги. Единствената солидна основа на щастието бива положена с култивирането на вътрешна нагласа да приемаме, ценим и да се наслаждаваме на вечно течащата промяна вътре и около нас.
Теорията разбира се едно, а на практика е съвсем различно и не задължително нещо лесно. Има начини, има пътища и техники за постигане на това. Но дори само размишлявайки върху това, можем да се отпуснем малко по малко, освобождавайки се от енергията на борба за външни постижения.
Освобождаването от личното напрежение е стъпка към намаляване на напрежението в общуването ни с останалия свят. Ако някой вярва в идеята за щастие основано на външни обстоятелства и възможността да ги задържи и да е щастлив завинаги, то животът му се превръща в безкрайна гонитба и разочарования.
Ако от друга страна, липсва тази илюзия, няма и толкова много драма. Не бихте се карали с колегата си в работата във връзка с повишението на единия или другия – просто защото ще знаете със сигурност, че в основата си това постижение идва и си отива като всичко останало и не може генерално да разреши каквото и да е.
Не само заради нас самите…
Идеята е, че каквото и проблеми да имаме в настоящата ни житейска ситуация, в личните ни взаимоотношения с другите или дори във връзка с глобални събития, първата стъпка, която следва да предприемем е да изградим здрав вътрешен свят и нагласа. Без да имаме поне някакво ниво на вътрешна хармония и лекота като индивиди, единственото, което можем да пренесем във външния свят е тази липса, създавайки още повече объркване и напрежение. И досега сме правили това много успешно.
Вътрешната ни хармония не е само „лична работа“, защото тя има последици. Ако я построим върху реалистична и солидна основа, в действителност проявяваме грижа не само към себе си, но и към останалия свят. Както казва един голям духовен учител в своите беседи „За да достигнеш, което и да е число, винаги започваш от едно“. Всеки индивид е числото едно, малката, но неразделна част от голямата картина. Усъвършенствайки частта, усъвършенстваме цялото.
