В предишните части на настоящата статия вече разгледахме изходните допускания на съществуващия понастоящем икономически модел и оспорихме валидността му като някаква окончателна истина. Какво следва? Преди да можем дори да мислим за алтернатива, първо е нужно да се убедим, че нов модел е възможен.
Нужди на тялото или нужди на ума?
В корените си моделът е основан на материалистична/потребителска нагласа, която приема, че безкрайно нарастващото притежание и консумация на материални блага е пътят към благосъстояние и щастие. Ако се вгледаме по-внимателно обаче, това което ще открием е, че отвъд определени непосредствени нужди за оцеляването на физическото тяло, материализмът е просто начин да забавляваме ума или психиката си.
Доколкото умът или психиката са нематериални, те няма как на практика да извлекат полза от материални притежания. Отвъд естествените физически нужди, всички материални притежания могат да ни носят наслада и удовлетворение единствено като идея, а не като нещо физически полезно. Физически можете да носите само един чифт дрехи в даден момент и можете да намирате удовлетворение единствено в мисълта за гардероб пълен с дрехи в дома ви. След като се нахраните добре на вечеря, може да се насладите единствено на идеята, че има още храна на масата.
В този смисъл, ще се отнася до ума, то постоянното желание за все по-голямо материално изобилие по никакъв начин не е нещо присъщо на природата му. Той може (и е бил) научен да намира наслада в него по същия начин, по който може да бъде приучен да намира наслада, в която и да е друга идея. Допускането, че хората имат естествена склонност към придобиване на още и още материални блага по никакъв начин не е подкрепено от солидни и неоспорими доказателства.
Помислете си за маркетинговата индустрия. Ако материалистичната нагласа беше естествена, защо е нужна изобщо цялата тази индустрия? Тя съществува единствено за да манипулира хората да вярват, че се нуждаят от продукт, който често не им е нужен. Използват се сложни техники да ви подлъжат да купите например смартфон с функционалности, които никога не използвате или нов телевизор с няколко милиона цвята, които окото не средностатистическия човек никога не би различило.
Тънкости зад кулисите
Що се отнася до производството, макар да имаме все по-модерни продукти, те сякаш са все по-малко издръжливи и това не е случайно. Усъвършенстването на жизнените цикли на продуктите и прогресът в технологичното познание отвориха нови възможности пред неутолимата алчност на корпорациите. В наши дни използваемостта на един продукт може до голяма степен да бъде „предварително програмирана“
Чудили ли сте се защо електронните ви устройства често започват да отказват скоро след като е изтекла гаранцията им? Защо формата на захранването за мобилни устройства често бива променяна от производителите? Имате ли телевизор, който сте закупили преди 7 години, който е надживял 2 или 3 базирани на „най-съвременните технологии“? Много от тези неща (ако не всички), са заложени в дизайна, при който производителят има за цел да ви накара да купувате същия продукт отново и отново вместо да се опитва да задоволи нуждата ви по дълготраен начин.
Можем да приведем и други доводи (и съм сигурен, че всеки от нас може да намери доказателства от личния си опит). Въпросът е в това, че по много начини материалистичната/потребителска нагласа е нещо, което сме били научени да приемем и е грижливо поддържано. Тя не е нещо присъщо на природата ни.
Следователно целият икономически модел основан на идеята за ненаситни нужди на човешкото същество по никакъв начин не може да бъде утвърждаван нито като единственият възможен нито като най-добрият модел. Всъщност в първоначалния си вид възникващата научна дисциплина икономика е била повече опит за разбиране на базовата логика в икономическите взаимодействия. В наши дни тя сякаш е фокусирана върху това да ни внуши какви те трябва да бъдат.
(Не)съзнателна подкрепа на промяната
На първо място, на лично ниво трябва да направим преоценка на това какво наистина е ценно в живота за нас самите.
Наистина ли се нуждаем от всички неща, които купуваме? Купуваме ли защото имаме нужда или просто следваме тенденцията? Работим ли повече отколкото всъщност бихме искали за да си купуваме неща, от които всъщност не се нуждаем? Има ли други неща, които ни носят повече чувство на удовлетворение и които по никакъв начин не са свързани с купуването и притежаването на вещи? Можем ли да работим по-малко, да харчим по-малко и да имаме повече време да правим нещата, които наистина обичаме? Когато купуваме повече по-близо ли сме до удовлетворение от нещата, които имаме или всъщност откриваме, че искаме все повече?
Изглежда, че една от причините икономическият модел да се проваля в наши дни е, че повече хора започват да си задават подобни въпроси. Може да е просто под формата на някаква несъзнателна нотка на съмнение, но е налице. Догадка, че има нещо фундаментално погрешно и нездравословно в материалистичния манталитет. Догадка, че постоянното желание за повече ни натоварва, а удовлетвореността от по-малко ни отпуска.
Колкото по-очевидна е тази констатация, сякаш толкова повече хората откриват, че всъщност не се интересуват от приоритетите в живота, към които дълго са се придържали. Появява се интуитивно прозрение, че отвъд посрещането на определени естествени нужди, преследването на материални притежания и непрестанно консуматорство е форма на лудост. Те усложняват живота ни вместо да го опростяват.
Такива хора все по-малко поддържат системата в изборите си. Вътрешната турбуленция и неспокойствие в резултат на смътното (или понякога очевидно) неудовлетворение от материалистичния манталитет се проявяват външно. И макар проявлението често да е произволно и хаотично, то разрушава ефикасността на модела. Хората стават непредвидими по различни начини – начина, по който вършат работата си, в извънпрофесионалните си занимания, във взаимоотношенията си. Всички тези сътресения се предават към съществуващата социална и икономическа структура поставяйки я под натиск.
Обречен да изчезне
В крайна сметка настоящата икономическа структура ще се разпадне…защото по самата си постройка тя може да процъфтява единствено с нашето приемане и готовност да я подкрепяме. Колкото повече се освобождаваме от илюзията, че материалното богатство може да е окончателна цел или средство към лично удовлетворение, толкова повече се приближаваме към неизбежния разпад на старата парадигма.
Макар и да не знаем какво ще се роди от руините на старото, поне ще е налице възможността за нещо по-добро. Старата икономическа рамка е прекалено дълбоко вкоренена и не допуска алтернативи. Тези алтернативи ще се родят единствено от пепелта й. Алтернативи, които може да бъдат по-пригодени да удовлетворяват нашите истинските нужди, а не изкуствени желания.
В заключение, можете да приемете глобалното икономическо сътресение с усмивка – в края на краищата, то е добра новина.
